Дете под своя похлупак лежеше
В кристалния си свят блестеше
Само, безгрижно тичаше навред
В земите свои уж безчет
Но стената стъклена достигна
До врата така и не пристигна
И не беше веч щастливо в своя свят
Тъй малък под стъкления похлупак
Дете под своя похлупак лежеше В кристалния си свят блестеше Само, безгрижно тичаше навред В земите свои уж безчет Но стената стъклена достигна До врата така и не пристигна И не беше веч щастливо в своя свят Тъй малък под стъкления похлупак |
|
|
Comments
Previous PageNext Page